Често много от нас си задават въпроса: "Какво е щастие?" и производните от него : "Аз щастлив ли съм?" , "Кое би ме направило щастлив?" и прочие.Но никой не се пита "Какво ми пречи да съм щастлив с това, което имам?" или не помисли и за другите : "Какво да направя, за да накарам човека до мен, близките, семейството си, грохналите старци, които срещаме всеки ден по улицата, бездомните хора, просещите деца да бъдат малко по-щастливи? Какво да сторим, за да видим малката искрицата в очите им? " Аз ще ви кажа защо. Защото ние хората сме така устроени, че мислим само за себе си или поне на първо място  стоим ние. Живеем, следвайки "Закона на джунглата". Аз да съм добре, пък на другите майната им. Мислим само за заобикалящите ни проблеми, за бедите, които ни връхлитат постоянно и се самосъжаляваме, защото НЕ СМЕ ЩАСТЛИВИ. А щастието не означава липса на проблеми, а умението да се справяме с тях. 
Щастието се крие в малките неща, незрими за човешкото око. 
Замислете се колко по-добре се чувствате, как ви се повдига настроението, когато излизате забързани сутрин за работа и чуете "Здравей" отправено към вас от някой съсед. Поздравете го и вие, а не го подминавайте с мълчание. Подарете му усмивка, покажете му, че е забелязан. 
Как се чувствате, когато се качите в претъпкан автобус, където се смесват най-различни миризми, някой постоянно ви се разхожда по краката или ви подвиква : "Внимавай къде стъпваш, бе ......". В този момент проклинате живота си и се ядосвате защо заплата ви е толкова малка, че не можете да си позволите да карате собствен автомобил. Вместо това отворете прозорците, за да влезе свеж въздух, помолете учтиво човека до вас следвашщия път да внимава къде стъпва, а ако настъпите или бутните някой без да искате, извинете се искрено и с усмивка. Не се ядосвайте, че пътувате с градския транспорт, а се радвайте, че не кръстосвате пеша десетки километри.
Проблемите на работа, вечно мрънкащите  колеги, недоволните шефове - нещо, с което се сблъскват повечето от нас. Не им обръщатейте внимание, не им позволявайте да вгорчат деня ви от сутринта. Влезте в офиса с усмивка, заемете работното си място и се съсредоточете върху  работата си. Останалите нека си мрънкат, рано или късно ще спрат, щом не им обръщате внимание.
Разваленото ви настроние от сутринта, дължащо се на по-горе изложените неприятни неща, са само част от това, което може да ви връхлети през дългия и уморителен ден. И когато дойде време да се приберете у дома, да се зарадвате на семейството си, да споделите как е минал денят на веки един от вас, вие си го изкарвате на тях. Започвате да се оплаквате, да се жалвате колко несправедлив е живота с вас и т.н. Защо вместо това не оставите "проблемие" си зад вратата и не пракрачите дома си с усмивка. Прегърнете и целунете половинката си, детето, което чака с нетърпение да се приберете, майка си, баща си.... 
Защо не опитаме сами да направим живота си по-добър и по-спокоен. Опитайте се да рапознаете щастието в малките неща. Така то само ще взеле във вашия дом.
Бъдете щастливи и се усмихвайте по-често :)