Прочетен: 1210 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.04.2009 17:39
След като прочетох поста на sorceress, реших и аз да изкажа своето мнение относно егоизма и това "аз" да съм на първо място.
"Аз" - лично местоимение, 1 лице, единствено число. Морфологичната дефиниция на местоимението сама по себе си показва, че АЗ винаги е на първо място. И много често върви ръка за ръка с глаголните форми : ИСКАМ, МОГА, ТРЯВБА. Все едно света се върти около това АЗ. Само че в света не съществувам само аз, света не се върти само около мен. Колкото и да ни е приятно да се самоизтъквамен на всякъде аз-аз-аз, аз мога това, аз искам онова, животът не е устроен само един човек. Да, чист егоизъм си е да мислим само за себе си, за това, кое е най-доброто за нас. Не е редно да пренебрегваме другите в търсенене на НАЙ-НАЙ за МЕН. Не бива също да потъпкваме чуждото достойнство, докато се лутаме по път в търсене на нашите изгоди. Егоистично е да мислим само за себе си.
Но въпросът има и друга страна. Ще се постарая да го разгледам и от друга гледна точка. АЗ - нормално е човек да поставя на първо място себе си и своите интереси. Ако ние не мислим за себе си, кой ще го направи? Да не би съседът, който таино ни завижда, че работата ни е по-добра от неговата и в същото време ни казва, гледайки ни безскруполно в очите : "Брвао, браво, радвам се за теб, че успя да се реализираш" Да, ама не. Радва се друг път. Българинът отдавна не се радва на успехите на другите. Завижда, злорадства, но не и да се радва. И кажете ми тогава как да не мислим първо за себе си, след като някои стои от страни и чака да се издъним, за да заеме нашето място. Не виждам как бихме оцелели в този свят, който е заприличал на джунгла, ако не мислим за себе си.
Нека мислим за себе си, но не врдим на другите, егоизъм - може, но с мярка