Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2009 15:25 - Конфликтите на работното място
Автор: ilieva Категория: Лични дневници   
Прочетен: 11528 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 24.04.2009 15:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Тъй като вече идва времето, когато трябва да се пишат реферати, курсови работи и прочие, реших, че това, което ще публикувам може да е от полза на някой. А ако не, става за четиво :)

Конфликтът е ситуация на противоположни отношения между хората, които възникват и се развиват вследствие на непримирими техни позиции. Характерно за него е, че е много динамичен и че понякога една малка искра е в състояние да възпламени отношенията. Това до голяма степен се дължи на обстоятелството, че конфликтът е въпрос на лични възприятия. Усещането, че някой пречи и постоянно отхвърля чуждите идеи, мнения, предложения, може да провокира бурно начало на конфликт. Често пъти ние се подвеждаме и приемаме конфликтът като “караница”, “скандал”, “спор”, причинен от личностни отношения. Това силно подкопава екипната ефективност. А всички знаем, че взаимоотношенията на работното място трябва да бъдат хармонични, за да бъде работата по – ефективна, а от там и успешно да се реализират целите на организацията.
          Възникването на конфликт в рамките на организацията води до възпрепятстване на целите на същата. Възниква от противоречащи си поведения за постигането на тези цели. Базира се на несъвместимост на целите. Съвременната теория счита, че конфликтите трябва да бъдат изследвани и използвани. Да се разглеждат едновременно като опасност и възможност. Пряко свързани с конфликтите са и кризите в организацията.
          Ако работата и комуникацията в рамките на организацията са сериозно затруднени от вътрешни конфликти, нужно е да се намери разрешение на конфликта.
Често конфликтът не се появява сам по себе си. Възможно е да се корени в минали проблеми на организацията или у хората, или в развитието на фирмата и нейните цели. Проблемът също може да бъде в начина, по който страните по конфликта се справят с него. Какво е тяхното поведение? Въвличат ли други хора, използват ли “мръсни тактики”? Какво е и какво не е приемливо, дори в малкия вътрешен свят на конфликта? Напрежението между хората варира, то е нормална част от човешкия живот. Начините, по които напрежението се усеща и се изразява, както и начините за справяне с него, са значително повлияни от възпитанието и културната среда. За определени хора и определени култури е по-вероятно да се конфронтират по-често. Други демонстрират огромно търпение или намират начини за справяне с конфликтите чрез индиректна комуникация, включваща трети страни. Интерпретацията на тази информация навежда на заключението, че конфликтите могат да варират. Индивидът може да бъде въвлечен в конфликт по два начина. Човек може самостоятелно да развие конфликт с определен индивид или група от хора в рамките на организацията. (Или да бъде въвлечен в конфликт с друга организация). Възможно е някой да бъде привикан на помощ на определен индивид или група от хора в организацията, за да доведе до разрешаване на конфликта по някакъв начин. Конфликтите на работното място могат да са породени от най – различни причини. Най-често срещаните конфликти се дължат на: ·    наличие на неясни изискванияили липса на ясни правила за работа ·    възникване на все нови и нови изисквания ·    наличие на несъответствия и противоречия ·    психологичен терорна работното място ·    клюки, интригантство ·    завист ·    недооценяне  на персонала. Психотерорът на работното място се дефинира като дискредитиращо поведение - активно или пасивно, на шеф или колега по отношение на друг колега. Системно се създават психичен натиск и принуда, необосновани неудобства, пречки и унижения при работа. Изобретателността в това отношение е безгранична – подмятания, гримаси, ледено мълчание, стена от недоброжелателност и злоба, постоянно омаловажаване на постигнатото, доноси, създаване на пречки за професионално израстване. Много хора имат проблеми с началството. Някои имат дори агресивно отношение към шефовете, към хората с положение и власт. Всеки подчинен трябва да знае как трябва да се държи със своя шеф. Когато говорите с него, можете да "прокарате" своята линия, своята позиция, но е необходимо да направите това по начин, показващ вашето уважение към него. Ако искате да говорите с него, уговорете си час. Не си въобразявайте, че можете просто да нахълтате в кабинета му - той може да има други важни неща за решаване. Това е косвен белег за уважение. Стига шефът да има точно определен час за прием на служители. При разговор с шефа не увъртайте, не се оплаквайте - просто изложете същността, без да проявявате емоции. Може да решите да комуникирате с шефа си чрез докладни записки, особено ако той предпочита това, за да бъде всичко документирано. След като сте изложили въпроса, бързо напуснете кабинета. Колко много добри отношения в днешната динамична обстановка са били съсипани от "презаседяване". Когато излагате някакъв въпрос относно собствената ви работа, недейте да се държите като хленчещо дете. Използвайте кратки, "сигнализиращи" изрази като: "Така, както го правим, не е в интерес на фирмата…" или: "Смятам, че за работата би било по-добре, ако…". Ако пък искате да направите някакви промени в структурирането на вашата работа, може да кажете примерно: "Смятам, че бих могъл да бъда по-полезен, ако работя по следния начин…". С други думи, когато правите някакви забележки, изложете ги конструктивно, в положителна светлина, което ще помогне на фирмата. Както споменах по-горе, ключов фактор за възникване на конфликт са и клюките и интригантството. Научете се да си държите езика зад зъбите, когато става въпрос за личния ви живот - нито за щастието си, нито дори за затрудненията си. Оставете личните си проблеми пред вратата на службата! Просто си гледайте работата и се отнасяйте към самия себе си с онова уважение, което изисквате от другите. Най-правилната политика е никога да не участвате в клюките. Дори да не ги разнасяте активно, дори само да слушате, пак могат да ви обвинят. Избягвайте клюките на всяка цена! Опасността да излезете вие виновни е твърде голяма. А когато не харесвате начина, по който някой говори за вас или на самия вас, реагирайте незабавно, като кажете спокойно: "Не ми е приятно да ми говориш по този начин!" Едно от най-важните неща в службата е да не позволявате да се натрупа враждебност. Отреагирайте веднага, за да очертаете границите на вашите изисквания и търпимост. По отношение на завистта… Много често фирмите се опитват да създадат атмосфера на съревнование между своите сътрудници. Истината е, че по този начин те култивират завист, за да накарат хората да работят по-усърдно. А това е един ужасен начин за мотивация на хората. Той поражда параноя и страх в работната среда. Ако във фирмата, в която работите, сте явно пренебрегвани, докато друг някой е незаслужено фаворизиран, не позволявайте на завистта да ви завладее и обезсили. Или въстанете срещу това положение, или напуснете фирмата в името на собственото си душевно спокойствие. Ами завистниците? Мнозина от нас не биха обърнали внимание: "Нека си завиждат, това си е техен проблем!" За съжаление обаче вие не винаги можете да игнорирате злонамерените действия на хора, които се страхуват от вас или ви завиждат. Често срещана причина за поява на конфликт на работното място е недооценяване качествата на персонала. Най-груби са случаите, когато шефът посочва единствено грешките ви и непрекъснато натяква за тях или когато сте дали всичко от себе си, за да осъществим перфектно даден проект, но усилията ви са останали незабелязани и неоценени. Шефът, който забелязва само негативното, може да има проблем с това да похвали определен служител или пък вие да не излагате по адекватен начин пред него това, което сте постигнали. Изхвърлете негативните мисли от главата си, защото ще ви преследват и докато спите, а е напълно безполезно да кроите какво ужасно нещо да направите, за да се докажете и отмъстите. Друго, което не трябва да допускате е да се правите на жертва. Предположенията и тъмните мисли, че шефът или колегата ви се държат към вас по не подобаващ начин само за да ви наранят, защото чисто и просто са “лоши хора”, засилват чувството на обидата. Вместо да се изживявате в ролята на жертва, помислете дали пък сами не си внушавате чувството на обида и как реално можете да се справите с проблема. Отговорете си и на въпросите: Какво точно се случи? Какво чувствам в момента? От какво имам нужда и как да постъпя? Измислете спокойно стратегия и започнете да я осъществявате. Запазете самоувереността си. Този, който чувства, че е прав и има добро самочувствие и оптимистично отношение към нещата, независимо от това какво му се е случило, би могъл по-бързо да се съвземе след една обида. Наличието на неясни изисквания или липса на ясни правила за работа също са предпоставка за конфликт на работното място. Неясните изисквания и правила за протичане на работния процес могат да включват: Шпретоварване с работа; Шограничени срокове за изпълнение; Шизпълнение на повече от една работа; Шдопълнителни отговорности. Всички тези неясноти създават условия за конфликт. Ето защо е необходимо всеки един служител в дадена фирма или предприятие предварително да е запознат с работата, която трябва да върши и срока, в който да изпълни възложените задачи. Така биха се избегнали евентуални проблеми, свързани с качеството и ефективността на работа, както и запазването на добрите взаимоотношения между началници и подчинени. Всеки трудов колектив има свои норми на взаимоотношения, които трябва да се създават или променят по пътя на демократичното, единното и всеобщото участие на всеки член от колектива до достигането на общо съгласие. Всеки член на трудовия колектив притежава неповторима индивидуалност, с която колегите му трябва да се съобразяват и да му дадат възможност да изяви напълно своите качества, но и всеки трябва да се научи да контролира своите характерови и личностови особености, за да може безконфликтно да се влее в трудовата общност. Това може да стане чрез:      1. Чрез повишаване на професионалната компетентност      2. Отговорно участие при изпълнение на колективните задачи, вежливо и доброжелателно отношение към другите.      3. Активно поддържане на междуличностни контакти - за проблемите и трудностите да се говори открито, честно, с градивна критика и самокритика.      4. Участие в колективния живот, стимулиране на дружески отношения, а не създаването на групи и интриги.  5. Обсъждане на извършените и предстоящите седмични задачи, но също и актуална информация, конфликтни ситуации, всякакви конфронтации, поведенчески стереотипи, взаимопомощ, обратна информация.    PS: Използвано е в БСУ  



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ilieva
Категория: Лични дневници
Прочетен: 100789
Постинги: 42
Коментари: 107
Гласове: 835
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031