Знаеш ли колко те обичах 
и живота си на тебе обричах?
Знаеш ли, че за тебе всичко давах 
и за смях пред приятелите си станах?

Знаеш ли колко сълзи по тебе пролях
и колко нощи поредни не спах?
Знаеш ли, че само за тебе живях
и пет години от живота си пропилях?

От къде можеше да знаеш  това,
та нали за тебе всичко беше игра...
Не се интересуваше как се чувствам аз,
трябваше само когато ти трябвам да бъда до теб.
И аз бях...

Но вече не! 
Вече не съм ти нужна, не си ми нужен и ти.
Стига толкова безсънни нощи, стига проляти сълзи.
Беше време, когато те обичах
и заради теб от всичко се отричах.

Беше време, но вече не е !

 

 

           

Много ми хареса стихотворението ти .
Браво!

Здравей и от мен :)
Благодаря ти

E,да.За всичко си имало време едно време.Моето любимо глаголно време е минало свършено в бъдещето.Мислих си , че едното време не може да се върне или повтори,понеже теоритически и буквално човек ще умре.Е,да.Всяко време си е уникален по себе си спомен , който предпочитам да запомня със сълзи от радост :) Затова ми хареса и това стихче.Честно казано не ме интересува кой е автора..харесва ми понеже съм изпитвал същите чувства описани в стихчето.Тва е от мен.Успех.

Хубаво е да знаеш че си ценен, но е гадно да си неоценен.Знам силата на любовта, а тя е силна, опожаряваща и люляща нас влюбените...

Да е,тъпо е даже да знаят , че си ценен и пак да те недооценяват.Аз даже нахалствах на едно девойче да се опита да ме оцени..ама като не иска,край на филма и тва е.