Постинг
30.03.2008 01:32 -
Неканен гост
Автор: ilieva
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1279 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 30.03.2008 02:14
Прочетен: 1279 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 30.03.2008 02:14
Тихо, някой чука на вратата,
скрий се бързо, там във тъмнината,
по стъпките зловещи аз познах я,
без покана идва тя...
Жестоката съдба при теб я праща,
за себе си те иска тя.
Ето я, пристига...
през вратата нагло се промъква,
във всеки ъгъл се оглежда,
сгушен, в тъмнината те открива
и сграбчва те със страшна сила.
За нищо време не ти остави,
в миг мечтите ти прегази...
От живота недоизживян отне те тя
и прекалено рано запозна те със смъртта...
в памет на Д.
Много е добро.
цитирайблагодаря, за жалост поводът, по който е писано не е приятен, не го пожелавам на никой, но това част от живта. Но дори и след жестокия край, не трябва забравяме хората, които са били част от нас
цитирайзащо не трябва да ги забравяме? въпросът е дали можем, не дали трябва....
понякога те си остават част от нас...
цитирайпонякога те си остават част от нас...